Въведение

Първите изложби в музеи и художествени галерии се провеждат през XIX век. Те са разчитали на визуалния подход за показване на артефакти и произведения на изкуството. И до ден днешен кураторите използват този начин за подготовка и подреждане на изложбите.

За да направят изложбите си достъпни, повечето музеи и художествени галерии използват т.нар. „Модел на дефицита“. Този подход създава същото преживяване за посетителите с увреждания, като за тези без увреждания. Но музеите и галериите трябва да адаптират съдържанието си и да го направят разбираемо за всички.

Виртуалните изложби помагат на хората с увреждания да се наслаждават на музейните експонати и художествените произведения. За целта те могат да използват своите лаптопи и мобилни телефони.

Интернет помага на музеите и художествените галерии да показват предмети онлайн. Те могат да използват уеб- базирани инструменти за адаптиране на изложеното съдържание.

Какво?

Как можете виртуално да представите достъпна изложба с художествени произведения:

  • Чрез мобилни приложения – те показват музейни експонати или художествени произведения на телефоните или таблетите на посетителите. Някои от тях предлагат виртуални обиколки, които човек може сам да направи. Артефактите са в различни формати, които използват изображения с алтернативен текст. Някои може да използват визуални описания, а други – интерактивни сензорни екрани;
  • Чрез QR кодове и онлайн системи за управление на колекции, като Artwork Archive – те позволяват на музеите или художествените галерии да създават QR кодове за изложените експонати и произведения на изкуството. Посетителят сканира кода и бива институция. Там може да намери повече информация за артефакта/произведението на изкуството по адаптиран начин;
  • Чрез виртуални 360-градусови обиколки на изложбените зали, които са качени на интернет страниците на музеите/галериите – по време на пандемията от COVID-19 повечето музеи и художествени галерии дигитализираха своите колекции. Някои от тях създадоха отделни виртуални галерии и ги публикуваха на интернет страниците си. Там посетителите могат да търсят из базата данни на колекциите и да разглеждат един или друг артефакт или произведение на изкуството. Някои музеи и художествени галерии предлагат и 360-градусови обиколки (например: 3D Tour – National Archaeological Institute with Museum (naim.bg)).
  • Чрез подкаст епизоди / радиопредавания – те предоставят адаптирано аудио описание на някои от артефактите. Потребителите могат да намерят подкаст епизодите на интернет страницата на музея или галерията. Информацията е организирана във формат, подобен на изложба. Всеки епизод представя един експонат. Всяка глава представя една експозиционна зона. Слушателят може да избере да прескочи напред, да регулира скоростта, да пропусне или да превърти
    назад. Подкастите могат да предлагат интернет връзки към изображения от изложбата, алтернативен текст и текст, който може да се чете на екрана.

Често допускани грешки в областта на дигиталната и виртуална достъпност

Най-големите затруднения за хората с увреждания при разглеждане на онлайн изложби са:

  • Липса на заглавия;
  • Малък размер на шрифта;
  • Затруднения с увеличаването на мащаба (т.нар. „мащабиране“);
  • Дълги параграфи от текст;
  • Малък контраст и изображения с текст;
  • Твърде ярки цветове;
  • Съдържание, което разчита само на цветовете;
  • Интернет страници, които основно разчитат на действия с мишката;
  • Твърде малки текстове и изображения за кликване;
  • Прекалено много интерактивни движения, анимации и претрупани страници;
  • CAPTCHA системи, предназначени за разграничаване на човешкия от машинния вход.

Някои от ключовите компоненти на успешната онлайн изложба са:

  • Виртуалната изложба трябва да е различна от основната интернет страница и да е обособена отделно. Оформлението и взаимодействието трябва да работят добре в мобилни приложения и при десктоп формати;
  • Информацията за съдържанието на интернет страницата трябва да бъде в горната й част. Пример: има инструкции как да работите с модулите;
  • Инструментите за навигация трябва да са в лявата част на екрана. Графичният дизайн трябва да бъде с голям контраст;
  • Творбите трябва да са показани на снимките във възможно най-близък план. Изображенията трябва да имат алтернативен текст (alt-text), аудио описания и кратък текст за автора. Необходимо е да има възможност за избор дали потребителят да разгледа по-подробно даден експонат или да пропусне определено съдържание, което не го интересува;
  • По-подходящо е даден експонат да се опише с аудио текст, а не да се замени с аудио заместител на изображението. Например: по-добре е да се направи аудио описание на снимка на автомобил, отколкото да се използва звуков ефект, наподобяващ издаваните звуци от автомобил;
  • Текстът трябва да е на обикновен фон. Дизайнът на шрифта трябва да е четлив и без много извивки и орнаменти;
  • Гласът за четене на онлайн текст трябва да бъде като „глас на робот“ (т.е. като машинен), а не човешки (т.е. прекалено емоционален) (когато става въпрос за автоматизирани четци). Тонът на човешкия глас при аудио описание трябва да допълва настроението на историята.

Примери за дигитални инструменти, които са безплатни или с отворен код, за разработване на виртуална изложба или за онлайн архиви и колекции (източник: 5 Open Source Tools to Create Digital Exhibitions [oedb.org])

  • Omeka – безплатна система с отворен код за публикуване в интернет на онлайн цифрови архиви – http://omeka.org/;
  • Collective Access – безплатен инструмент с отворен код за създаване на каталози и уеб базирани приложения за музеи, архиви и дигитални колекции – http://collectiveaccess.org/;
  • CollectionSpace – безплатно приложение с отворен код за управление на колекции, представени от музеи, библиотеки, исторически дружества и други организации, които разполагат със специални колекции- http://www.collectionspace.org/;
  • Open Exhibits – комплект от инструменти с мултитъч и многозадачна работа, който позволява създаването на персонализирани интерактивни експонати – http://openexhibits.org/.

Как?

Практическо ръководство за проектиране на изложба на произведения на изкуството, която е достъпна виртуално

Стъпка 1: Вземете решение какво да включите във виртуалната изложба като артефакти и/или произведения на изкуството и как да я курирате (т.е. как да ги подредите)

  1. Как да организирате и представите информацията;
  2. Теми и въпроси, върху които искате да акцентирате;
  3. Как да опишете експонатите;
  4. Какви да бъдат изображенията/графиките;
  5. Какви цветове да използвате;
  6. Каква да е формулировката и какъв език да използвате;
  7. Общо оформление на текстовете (в колони с достатъчна ширина) и др.

Някои въпроси, които е добре да си зададете преди да продължите:

  • Каква е целевата аудитория на изложбата? Има ли тя някакви специфични нужди?
  • Какво искаме да кажем на нашата виртуална публика с тази изложба?
  • Какво е важно или уникално да се спомене за всеки от артефактите/произведенията на изкуството, включени в изложбата?
  • По какъв начин искаме с тази виртуална изложба да направим нашия музей/художествена галерия по- интересен и по-предпочитан от другите?

Стъпка 2: Вземете решение какви дигитални инструменти и подходи за достъпност да използвате

  1. Аудио, вербално и интегрирано аудио описание;
  2. Интерактивни анимации;
  3. Графични интерфейси и контраст;
  4. Адаптирани дигитални разкази;
  5. Алтернативен текст и субтитри;
  6. Заглавия и др.

Някои въпроси, които е добре да си зададете преди да продължите:

  • ¿A До кои конкретни аудитории искаме да достигнем с тази виртуална изложба? Как ще отговорим на техните специфични нужди и изисквания?
  • Кои артефакти/произведения на изкуството искаме да бъдат включени в адаптираната достъпна изложба? Всички налични експонати или някои от тях?
  • Какви дигитални инструменти и подходи за достъпност ще използваме за всеки от адаптираните експонати? Можете да адаптирате някои от експонатите за хора с увредено зрение. Други могат да бъдат предназначени за хора със слухови увреждания. Трети – за потребители с интелектуални затруднения. Имайте предвид, че е много трудно да адаптирате всички експонати така че да са достъпни за всякакви видове увреждания;
  • Включихте ли посетителите с увреждания в процеса на проектиране, за да сте сигурни, че сте отразили и взели предвид тяхното мнение?

Стъпка 3: Вземете решение как да направите виртуалната изложба и какво софтуерно приложение или платформа да използвате

  1. Как да включите виртуална и добавена реалност, хипермедия и др;
  2. Как да гарантирате, че навигацията е удобна за потребителите;
  3. Как да осигурите достъпно съдържание за уеб и мобилни приложения.

Някои въпроси, които е добре да си зададете преди да продължите:

  • Удобна ли е навигацията за потребителите? За средностатистически посетители? За посетители с увреждания?
  • Добре ли е организиран пространственият дизайн?
  • Какво е нивото на реализъм? Какво е 2D или 3D представянето на обектите? Какво е разположението и ориентацията на експонатите във виртуалните зали? Каква е връзката на всеки обект с общата организация на изложбата? Можем ли да предадем посланието, което искаме? Достъпна ли е тя за посетители с увреждания?
  • Как всеки от експонатите привлича вниманието на посетителите? Могат ли те да взаимодействат с него? Създава ли преживяване – за обикновените посетители, за посетителите с увреждания?
  • Добре ли е организирана достъпността на уеб съдържанието и на мобилното приложение?
  • Включихме ли посетителите с увреждания в процеса на куриране на виртуалната изложба и разработването на софтуера?

Стъпка 4: Вземете решение къде и как да публикувате виртуалната изложба

  1. На интернет странцата и/или в мобилно приложение;
  2. Дали ще включва QR кодове, 360-градусови обиколки, подкастове и др.

Някои въпроси, които е добре да си зададете преди да продължите:

  • Навигацията подходящо ли е свързана с външни ресурси, хипермедия, подкастове и QR кодове?
  • Дигиталната изложба свързана ли е с каналите на социалните медии? Използват ли се дигитални 2) Софтуер за преобразуване на текст в реч (за четене на екрана). 3) Допълнителни модули за 3Dtouch. 4)
    Брайлови дисплеи/екрани. 5) Настройки за вибриране;
  • Тествахме ли виртуалната изложба с посетители с увреждания? Достъпна ли е тя за тях?

Да приложим на практика

Упражнение 1

Представете си, че трябва да организирате виртуална изложба за малка художествена галерия. Експонатите са 10 черно-бели фотографии от началото на XX век. Как ще оформите изложбата, така че да бъде достъпна за хора със зрителни увреждания?

Задачата е:

Изготвяне на инфографика със стъпките, включени в процеса на проектиране на виртуалната изложба.

Няколко въпроса, които да Ви насочат:

  • Какъв подход ще използвате, за да проектирате изложбата?
  • Какви дигитални инструменти ще използвате, за да осигурите онлайн достъп до изложбата?
  • Как ще направите съдържанието достъпно за незрящи посетители или за такива с намалено зрение?

 

Упражнение 2

Представете си, че работите в местен туристически информационен център. При Вас идват двама туристи със слухови затруднения. Питат Ви за местни музеи и художествени галерии, които предлагат виртуални 360- градусови обиколки, адаптирани за хора с увреждания. Какво ще им предложите? Задачата е:

  1. Намерете 2 примера за интернет страници – една на музей и една на художествена галерия, които предлагат адаптирани виртуални обиколки, достъпни за хора със слухови затруднения. Добре е предложените страници да са на национални културни институции, но ако няма такива – може да предложите и чуждестранни.
  2. Избройте дигиталните инструменти за достъпност, които са налични в предложените интернет страници.
Понятието за достъпност се е променило през годините. В началото то се отнасяше до хората в инвалидни колички.

По-късно тя се развива до хора с увреждания като цяло. Днес значението е по-широко и включва всички хора, за да се получат еднакви възможности за всички.

Да направиш един музей достъпен означава да отговориш на нуждите на неговите посетители. Например да се позволи на глухоням човек да общува чрез езика на знаците. Също така да се подготви посещение на лесен език за деца със синдром на Даун. Осигуряването на достъп до музея е много важно. То допринася за приобщаването и интеграцията на всички видове хора.

По същия начин и както е разгледано в този образователен пакет, за специалистите в областта на културата е важно да познават основните понятия за достъпност и да знаят ресурсите, които могат да предложат на посетителите.

References

iMold USA LLC. (2019, 1 may). SLS. China Casting ‣ Injection Molding Solutions. Retrieved from: https://www.china-casting.biz/sls.html

Sculpteo (2022, 31 march). What is an STL file?  Retrieved from https://www.sculpteo.com/en/3d-learning-hub/create-3d-file/what-is-an-stl-file/

Signs.com. (2022). Directional Signs. Retrieved from https://www.signs.com/directional-signs/

Buchko, S. (2018, 11 april). An Insiders Guide to the Best Decentralized Art Galleries. CoinCentral. Retrieved from:https://coincentral.com/best-decentralized-art-galleries/

(source: The Entrepreneurial and Maker Community - Perfect 3D Printing Filament (morgen-filament.de)

Sillas Meteor, de MAD Architects. | Credits: Ken Ngan / Dior

Richardson, J. (2021, 8 marzo). How are some of the world’s best known Museums doing amazing things with 3D Printing? MuseumNext. Retrieved from https://www.museumnext.com/article/how-museums-are-using-3d-printing/

Reference: Trakai Island Castle Taken from: We love Lithuania.https://welovelithuania.com/traku-pilyje-pastatytas-maketas-regos-negalia-turintiems-leisiantis-pamatyti-pili/

Now, the visually impaired can experience the beauty of art at Madrid’s Prado Museum - Luxurylaunches

Nursing Clio Please Touch: 3D Technologies for Accessibility in Museums

https://www.globaltimes.cn/galleries/3758.html

Polish Up Your 3D Printing Entrepreneurial Spirit with Some Helpful Tips - 3DPrint.com | The Voice of 3D Printing / Additive Manufacturing