Въведение

Хората са различни и имат различни способности или увреждания. Но преди всичко – всички имаме правото да бъдем добре дошли във всяко пространство, което ни интересува. Да се наслаждаваме на културата. Да получаваме знания. Да споделим приятен момент с хората около нас.

Достъпът до култура без дискриминация е право на всеки човек. Това е записано във Всеобщата декларация за правата на човека, както и в Конвенцията за правата на хората с увреждания. Въпреки това хората с увреждания много често се оказват изключени от обществото. Например, има случаи, когато те не могат да посетят дадено културно пространство по начина, по който го прави по-голямата част от обществото. Това се дължи на липсата на достъп до местата, услугите или съдържанието.

Музейните работници и специалисти се тревожат отдавна по този въпрос. За един музей е предизвикателство да предоставя услугите си за различни типове посетители и да отговори на техните специфични нужди. Достъпността в музеите обхваща огромно разнообразие от функции и услуги, които трябва да са на разположение. Например, системи за слухова маркировка на места като информационните бюра. Там хората със слухови апарати (сензорни увреждания) могат да разбират служителите на културната институция.

Достъпността прави възможна навигацията в пространството за всички хора. Пример за това е наличието на необходимата информация за планиране на посещението в музей.

Наименованието на това понятие е „Скала на достъпността“ (вж. Приложение 1). В този модул ще ви покажем примери и добри практики за достъпни културни пространства. Модулът включва и упражнения, които ще ви помогнат да създадете свои собствени ресурси по темата.

Какво?

Скала на достъпността и ниво на автономност

Хората с увреждания трябва да знаят дали могат да стигнат лесно до музея. Например, да е посочен достъпен маршрут с обществения транспорт. Също така те трябва да знаят дали помещенията в културната институция са адаптирани за ползване от хора с увреждания. Например, има ли необходимите съоръжения в тоалетните, за да са достъпни. Друго нещо, което хората с увреждания разглеждат преди да посетят даден музей, са услугите, които той предоставя. Например да има персонал, който знае жестомимичен език.

Интернет страницата на Британския музей (в Лондон) е чудесен пример за това. Тя съдържа всички елементи на скалата на достъпността. Музеят разполага с голям набор от функции и услуги, достъпни за всички. В раздела „Достъпност на музея“² на интернет страницата може да се намери подробна информация за достъпа на хора с увреждания. Това ги улеснява да планират посещението си редварително, включително как да стигнат до музея, как да го посетят и да си тръгнат без никакви затруднения.

Снимка 1. Интернет страница на Британския музей. Раздела за услуги за достъпност от лента с менюта.

Социални истории (Social Stories)

За хората с разстройства от аутистичния спектър (ASC) една нова и непозната ситуация може да се окаже непосилно преживяване. „Социалните истории“ (на англ. ез. „Social Stories“) са полезен инструмент, който подготвя човек с аутизъм да се справи с дадено социално събитие или ситуация. Те също така му помагат да разбере как биха могли да се държат другите. И дори как трябва да реагира в конкретна ситуация. Ето един пример:

Снимка 2. Природонаучен музей Сан Диего (The Nat). Социална история

Практически пример за достъпност на музей

Да поразсъждаваме.

Случай 1: Даниел вижда плакат на улицата, който рекламира нова експозиция в научния музей. Важно е да се отбележи, че музеят се намира на хълм, а той е човек с намалена подвижност. Поглежда на интернет страницата, за да види дали музеят е достъпен и открива, че е. Но има проблем: Няма конкретна информация за достъпен маршрут на обществения транспорт, с който да стигне до там. След това поглежда в Google Maps и вижда, че автобусната спирка се намира в долната част на хълма. Тъй като не е сигурен дали ще може да стигне до входа, Даниел се отказва от посещението и не отива в музея.

Открити затруднения: Самият музей е достъпен за хора с намалена подвижност. Заобикалящата среда, обаче, не е достъпна. Хората с намалена подвижност, които се придвижват до музея с обществен транспорт, не могат да стигнат безопасно до него.

Посочете няколко алтернативи за решаване на проблема: ______________________________

Как?

Сега е Ваш ред! – Създайте своя собствена социална история, на базата на Вашия личен опит и обкръжаващата Ви реалност.

Една социална история трябва да съдържа следните елементи:

• заглавие;
• въведение;
• изложение;
• заключение.

Стил и изказ

Социалната история трябва да бъде написана по начин, който е достъпен и окуражаващ. Тя трябва да успокоява, да подготвя и да напътства човека при сблъсъка му със ситуацията. Сценарият й трябва да бъде написан в лесен за четене формат.

Историята трябва да съдържа описателни изречения, които да въвеждат в обстановката. Това означава, че изложението трябва да отговаря на следните въпроси: къде, кога, кой, какво, как и защо.

Ето няколко примера за описателни изречения:

• „Отиваме в Музея на американския запад „Аутри“. Когато видим голямата оранжева сграда с бели букви, ще знаем, че сме пристигнали!“
• „Защо чантите са разрешени за носене в музея, а раниците – не? Защото, когато се придвижвате с раницата на гърба, без да искате лесно може да ударите някое от произведенията на изкуството. Музеят иска да имате възможност да се наслаждавате на изкуството, но трябва да гарантира, че това става безопасно за посетителите и за експонатите.“

Човекът трябва да бъде насочван с деликатно и окуражаващо изречение, като например:

• “Уверете се, че при напускане на музея сте взели всичките си вещи.”
• “Запазете билета или пропуска за многократно посещение, ако планирате да се върнете отново в музея до края на деня.”

Herramientas: Дигитални инструменти:

Hemingwayapp.com – Това е инструмент за опростено писане и редактиране. Помага ви да подобрите писането си и да го адаптирате към лесен за четене формат.

Ръководство за лесно четене и други полезни материали по темата на английски език можете да намерите на: Guidance and resources – Office for Disability Issues (odi.govt.nz)

Примери:

Природонаучният музей в Сан Диего – The Nat | Social Stories (sdnhm.org)

Музеят „Аутри“ – Social Stories | Autry Museum of the American West (theautry.org)

Източници:

„Музеи за всички“ е лесна за използване търсачка: https://museumforall.eu/. Интернет порталът помага на потенциалните посетители да сравняват информация от различни места. Той помага на хората да определят къде се намира музеят по скалата на достъпност.

Да приложим на практика

Упражнение 1

Както вече споменахме, когато планират посещение в музей, хората трябва да могат да намерят необходимата им информация по лесен начин (съгласно „Скалата на достъпност“).

Намерете два примера за интернет страници. Единият трябва да дава достатъчно информация как човек с увреждане може да проследи „Скалата на достъпност“. В другият не трябва да има публикувана такава информация.

Примери:

• Секцията за достъпност на интернет страницата предоставя много информация за услугите на музея. Кликнете върху връзката, за да я разгледате: Accessibility | Museu Nacional d’Art de Catalunya
• Разделът „Планиране на вариантите за посещение“ на интернет страницата на музея не дава достатъчно информация за достъпните услуги. Кликнете върху връзката, за да я разгледате: Moco Museum

Сега е Ваш ред да намерите два примера като тези по-горе.

Приложение 1