Въведение

Концепцията за достъпност се промени през годините. В началото се отнасяше за хора в инвалидни колички. По-късно еволюира към хората с увреждания като цяло. Днес смисълът й е по-широк и включва всички хора да имат еднакви възможности.

Да се направи един музей достъпен означава да се задоволят нуждите на всички посетители. Например, да се позволи на глух човек да общува чрез езика на знаците, както и да се подготви беседа на лесен език за деца със синдром на Даун.

Много е важно музеите да са достъпни. Това допринася за включването и интеграцията на всички хора, независимо от особеностите им.

За професионалистите в културния сектор е важно да са запознати с основните понятия и методи за достъпност. Също така, те трябва да са наясно с ресурсите, които могат да предложат на посетителите.

Какво?

Тук можете да намерите примери за пособия и приспособления в музеите и културните пространства за улесняване на достъпа на хора с увреждания.

1) Релефни репродукции

Музеят Прадо в Мадрид предлага някои от най-добрите си творби и като релефни репродукции. Това дава възможност на хората с увредено зрение чрез опипване да си създадат мисловен образ на картината.

2) Система за слухова маркировка в музеи и паметници на културата в помощ на хората с увреден слух

В 28 музея и културни паметници под егидата на Каталунското регионално правителство се използват такива слухови маркировки. Това позволява на хората с увреден слух или глухота да посещават всички пространства по безопасен начин. Тези места са обозначени със специален символ.

3) Тактилна подова маркировка

Хората, които използват бели бастуни, лесно могат да се водят от тактилните плочи. В зависимост от формата и релефните си знаци, те насочват незрящите и ги предупреждават за опасности, промени в посоката или нивото на пода. Тактилната маркировка показва и кога започва или свършва съответният достъпен маршрут.

Можем да намерим тактилни плочи и ленти на входовете на асансьорите, в началото на стълбите и до рампите. Важно е цветът им да контрастира на подовата настилка.

4) Музеят „Ван Гог“ в Амстердам

На входа има тактилен модел на сградата с всички етажи и маршрути за разходка. Това улеснява посещението на хора със зрителни увреждания. Този музей е достъпен и за хора, които се придвижват с инвалидна количка. Макетът съдържа миниатюра на външната част на музея и на всички етажи. Така можете да видите разположението на асансьорите.

Как?

Първо, важно е да знаете, че има 4 основни направления за постигане на добра достъпност:

• Физическо пространство: Премахнете бариерите, за да позволите безопасно и свободно придвижване на всички посетители;
• Съдържание и информация: Позволете на всички посетители да почувстват, да осъзнаят и да се насладят на преживяването;
• Комуникация: Дайте възможност на хората да си взаимодействат по различни начини с различните медии;
• Подходящо внимание: Улеснете посещението на хората с увреждания и специални нужди, като им помогнете по подходящ начин.

Важно е да се познава скалата на достъпността, която се определя като набор от елементи и действия, за които трябва да се помисли, за да се улесни преживяването на  всеки в музея или друг вид културно пространство. Достъпността започва от момента, в който някой реши да посети музея, и завършва в момента, когато човекът приключи посещението си в културната институция.

Важно е да сме наясно, че за да получим адекватна достъпност за всички, трябва да вземем предвид всички аспекти на скалата за достъпност, отнасящи се за хора с различни специални нужди.

И накрая – от съществено значение е да се познават основните приспособления, способи и специфичните концепции, свързани с достъпността за хора с увреждания. По този начин можете да предложите най добрата услуга и цялостно преживяване на посетителите.

За да се подобри достъпността на културното пространство, трябва да се вземат предвид следните съвети и подобрения:

Достъпност на съоръженията

Трябва да гарантираме, че всички хора с намалена двигателна активност могат да стигнат до различните места в музея. Затова трябва да са подсигурени:

• Рампи;
• Достъпни маршрути до залите, тоалетните, кафенето;
• Parking spaces specific for people in wheelchairs;
• Достъп на хората със зрителни нарушения, заедно с техните кучетата-водачи;
• Напълно достъпен вход с рецепция на височина, подходяща за човек в инвалидна количка.

Информативна/комуникативна достъпност

• Предлагане на тактилни ресурси за хора със зрителни проблеми: модели в мащаб, релефни реплики, тактилни карти на местоположението, знаци за ориентация и евакуация;
• Писмената информация за музейносто съдържание (плакати, информационни брошури, интернет страница) трябва да се предлага в достъпен формат: използване на голям или уголемен шрифт, изписване на текстовете с Брайлова азбука, използване на вградени инструменти за лесно четене;
• Използване на тактилни подови плочи за маркиране на настилката, с цел улесняване на придвижването на хора със зрителни проблеми;
• Познаване на други специфични ресурси (приспособления за улесняване на достъпа за хора с увреждания), като: аудио описание, оптични помощни средства, система за слухова маркировка, жестомимичен език;
• Предложете достъпна интернет страница: Насоките за достъпност на уеб съдържанието (Web Content Accessibility Guidelines – WCAG) препоръчват и дават указания как интернет страниците да се направят по- ясни и лесни за ползване от различни видове потребители.

Да приложим на практика

Упражнение 1

Вие работите в музей. Трябва да кажете какви приспособления трябва да предлага музеят за хора с увредено зрение. Избройте 3 или 4 ресурса и обяснете за какво служат те.

Упражнение 2

Избройте 2 приспособления, които интернет страницата на музея трябва да предлага за улеснение на посетителите с увреждания. Потърсете примери за такива в уеб-сайтове на реално съществуващи музеи. Ако смятате, че вашите примери могат да подобрят страниците на тези музеи, свържете се с тях и ги предложете.